Режим касова отчетност

От 01.01.2014 г. в закона за ДДС се въвежда нов специален режим за касова отчетност на ДДС. Той има за цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения да внасят ДДС към бюджета, преди да са получили реално плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. Важно условие е да съществуват предпоставки за ползване на данъчен кредит от страна на тези предприятия когато платят на доставчиците си.

Данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането за предоставените стоки и услуги.

Режимът е приложим само ако:
1. Е налице сделка, която се облага с данъчна ставка 20%
2. Лицата, които извършват сделката са регистрирани по ЗДДС
3. Лицата , които извършват сделката не са свързани лица
4. Плащането по слделката се извършва само по банков път

Прилагането на касовата отчетност не е задължителен режим. За да могат да го прилагат предприятията следва да отговарят на някои законовоустановени изисквания:

1. Да имат облагаем оборот през последните 12 месеца преди текущя не повече от левовата равностойност на 500 000 евро.
2. Да нямат влязъл в сила ревизионен акт по следните закони:
– Чл. 122 ДОПК ( ревизия при особени случай )
– Чл. 177 ЗДДС ( отговорност на лицата )
3. Да нямат задължения според данъчно-осигурителното законодателство, освен, ако за съществуващи такива не е предоставено обезпечение или разрешение за разсрочване/отсрочване
Предприятията, които желаят да прилагат режима на касова отчетност трябва да подадат писмено искане по образец до ТД на НАП, като към него прилагат и справка за облагаемия оборот по месеци за предходната година. Отговорът от НАП относно подаденото искане за прилагане на режима за касова отчетност се получава в срок до 14 дни. Прилагането на специалния режим започва от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.

Лицата могат да прекратят прилагането на режима за касовата отчетност по свое желание или според разпоредбиите за задължително прекратяване.

Задължително прекратяване на режима на касова отчетност се налага когато предприятието вече не отговаря на изискванията за прилагане на режима. Например надвишило е прагът от 500 000 евро. В този случай в седем дневен срок от настъпване на съботието се подава искане за прекратяване прилагането на режима.

Доброволно прекратяване на прилагането може да се иска след изтичане на една година от от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението

Сделки за които режимът на касова отчетност не се прилага

1. Вътреобщностни придобивания
2. Вътреобщностни доставки на стоки
3. Внос и износ на стоки
4. Освободени доставки
5. Доставки към нерегистрирани по ЗДДС
6. Доставки с място на изпълнение извън територията на страната
7. Доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС
8. Доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката
9. Туристически услуги и стоки втора употреба, защото за тях данъкът се начислява върху маржа с протокол; инвестиционно злато, отпадъци и зърнени култури по Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а“,защото ДДС се начислява от получателя, а не от Доставчика
10.Ддоставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път
11. Доставки между свързани лица
12. Облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително ДДС.
13. Всички доставки, посочени от чл.28 до чл.36а ЗДДС включително:

Право на данъчен кредит за получателите по доставки когато доставчикът прилага режима касова отчетност на ДДС

Фирмите, които не прилагат касова отчетност на ДДС следва внимателно да следят дали техните доставчици прилагат този специален режим.

За получателят на доставка на стоки или услуги от доставчик, който прилагащ специалния режим, правото на данъчен кредит ще възниква към момента, в който плати на своя доставчик.

Необходими документи са:
– Документ за извършеното плащане по банков път;
– Фактура или известие, издадено от доставчика;
– Протокол по чл. 151в, ал. 8 ЗДДС, издаден от доставчика, който прилага
касова отчетност;

Механизъм за обратно начисляване за доставки със зърнени и технически култури

Новият механизъм за обратно начисляване за доставки със зърнени и технически култури е създаден в съответствие с Директива 2013/43/ЕС.

Този режим се прилага за: пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, ориз, сорго, слънчоглед и т.н., като тези стоки трябва да попадат в съответния тарифен код по Комбинираната номенклатура.

Същността на режима може да бъде обяснена със следния пример: когато българска фирма (независимо регистрирана по ЗДДС или не), която продава зърнени или технически култури, посочени в Закона, на друга българска фирма, регистрирана по ЗДДС, доставчикът ще издаде фактура, в която няма да начисли ДДС. Основанието за неначисляване на ДДС, което ще бъде посочено във фактурата за доставка на стоката е „обратно начисляване.

Задължения при начисляване на ДДС от страната получателя на стоката/услугата при режим обратно начисляване

Когато доставчикът е регистриран по ЗДДС, получателят следва да издава протокол в 15 дневен срок от получаването на всяка фактура за конкретната доставка. В протокола задължително трябва да бъде включена информация за БУЛСТАТ или ЕИК на фирмата доставчик.

Когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС, то получателят следва да издава общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период.

Възстановяване на данък на земеделски производители

Според промяната в Закона за ДДС лице, което е земеделски производител, и което е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми доставки със ставка 20 % на обща стойност повече от 50 % от общата стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, то има право на възстановяване на ДДС в 30 дни от подаване на справката- декларация, а няма да стартира процедура по приспадане по общия ред на закона.
Важно е да се отбележи, че бързото възстановяване се прилага само за самите земеделски производители, но не и за търговци на стоки.

Данъчна основа при бартерни сделки

Данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Данъчна основа при безвъзмездно подобрение на нает актив

Според Закона за ДДС данъчната основа на доставка на услуги е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
Данъчната основа на доставка на услуги при безвъзмездното подобрение на нает актив, е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи,
данъчната основа е пазарната цена.

Данъчна основа на наличните активи към датата на дерегистрация по ЗДДС

Данъчната основа на наличните активи, за които е ползван кредит, при дерегистрация определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Данъчна основа при внос и услуги по внос , облагаеми с нулева данъчна ставка

Съгласно новата редакция данъчната основа при внос е митническата стойност, увеличена с, в случай, че вече не са включени в нея:

– Данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната.
– Свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение ( мястото обозначено в товарителницата) на стоките натериторията на страната. Ако липсва документ от вида на товарителница за местоназначение се смята първото място на претоварване на стоките

Облагаеми с нулева ставка услуги

Чл. 36а ЗДДС регламентира доставката на свързани с внос услуги като: комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа. Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на ЕС под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.

Oт месец януари 2014 в Закона за корпоративното подоходно облагане влязоха в промени по отношение на:

Признаване за данъчни цели на разходите от обезценка на вземания

Обстоятелствата, при които разходите от обезценки ще се признаят за данъчни цели са:
– изтичане на давностния срок на вземането;
– изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
– възмездно прехвърляне на вземането (цесия);
– непълно удовлетворяване на кредитора при оздравителен план;
– влязло в сила съдебно решение постановява, че вземането е недължимо;
– вземането е погасено по силата на закон;
– заличаване на длъжника

Ако даден разход се отчетеше като разход от обезценка преди настъпването на някое от посочените обстоятелства, разходът от обезценка не се признаваше за данъчни цели в годината на осчетоводяване, а в годината на настъпване на някое от посочените по-горе обстоятелства.
Според настъпилото изменение в ЗКПО признаването за данъчни цели на разхода от обезценка на вземане може да стане в годината, през която настъпи някое от посочените по-горе обстоятелства или в следваща година – годината на признаване за данъчни цели на разхода от обезценка на вземане се избира от предприятието.

Признаване за данъчни цели на разходи от обезценки на вземания с тригодишен давностен срок, при които давностния срок не е изтекъл на третата година
Разходите от обезценки на вземания с тригодишен давностен срок ще могат да се признават за данъчни цели на третата година от момента, в който вземането е станало изискуемо, независимо, че давностния срок на вземането може да не е изтекъл към този момент.

За да се признае един разход като разход от обезценка на вземане е важно да се определи точно давностния сорк на вземането, тъй като общата погасителна давност е 5-годишна. В ЗЗД е регламентирано, че с 3-годишна давност се погасяват вземанията:
– Вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност
– Вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор
– Вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания

Данъчно третиране на задължения с тригодишен давностен срок, при които давностния срок не е изтекъл на третата година

Според промяната в ЗКПО от 1 януари 2014 година за задълженията с тригодишен давностен срок, при които давностния срок не е изтекъл на третата година данъчното регулиране (облагане) ще възникне на третата година, независимо, че давностния срок не е изтекъл на третата година. В случай че задължение с тригодишен давностен срок не е отписано счетоводно до третата година, то предприятието следва да увеличи счетоводния си финансов резултат на третата година при определяне на данъчния финансов резултат, независимо дали давността на задължението е изтекла на третата година.

Неплатени доходи на местни физически лица към 31 декември на текущата година

Промяната в ЗКПО от 1 януари 2014г. относно неплатените доходи на местни физически лица се свързва с хипотезата, че когато предприятие е начислило, но не е изплатило към 31 декември обезщетение на физическо лице, което обезщетение се дължи по силата на нормативен акт, то разходът отчетен по повод на това обезщетение ще е признат за данъчни цели в годината на осчетоводяване и няма да формира данъчна временна разлика. Отбелязваме, че изключени от регулация са само обезщетенията, които са определени като задължителни с нормативен акт, като например обезщетения по Кодекса на труда, а не всички обезщетения.

Освобождаване от облагане с данък при източника

Освободени от облагане с данък при източника са:

– Лихвите по облигации или други дългови ценни книжа, ако: облигациите са издадени (емитирани) от местно юридическо лице; облигациите са допуснати до търговия на регулиран пазар (фондова борса) в страната или в държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

– Лихвите по заем, предоставен от чуждестранно юридическо лице, което е емитент на облигации, при условие, че емитентът на облигациите е местно лице за данъчни цели на държава – членка на ЕС или Европейското икономическо пространсвто; емитентът е издал облигациите с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местното юридическо лице, получило заема; облигациите са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на ЕС или на Европ