Данък добавена стойност 2019
Основните моменти за 2019 г. са:
- Ново данъчно третиране на продажбата на ваучери за стоки/услуги- ваучер за конкретна цел и многоцелеви ваучер.
- Изменения в режима за доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път с получатели ДНЗЛ в ЕС.
- Промени, свързани с определяне на данъчната основа при безвъзмездните доставки на стоки.
- Допълнения в обхвата на освободените доставки и облагаемите с нулева ставка на ДДС.
- Отложено начисляване на данъка при внос.
- Други изменения и допълнения
Ново третиране по зддс на ваучерите
- Дефиниции
Дефиниция на ваучерите е дадена в § 1 от ДР на ЗДДС:
- т.88. „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
- т.89. „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
- т.90. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.
Данъчното третиране по ЗДДС на ваучерите от 01.01.2019 г. ще зависи вече от това в коя категория попадат.
При ваучерите за конкретна цел ДДС ще се начислява при предоставянето на ваучера, а не при използването му. При предоставянето на стоката/услугата няма да е налице доставка. За многоцелевите ваучери се запазва досегашното третиране и ДДС ще се начислява при използването на ваучера. От особено значение е, че новите разпоредби за ваучерите, няма да се прилагат за ваучерите за храна по чл.209 ЗКПО.
- Данъчно третиране по ЗДДС на ваучери за конкретна цел след 01.01.2019 г.
На основание чл. 131а, ал.1 ЗДДС продажбата на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Това означава, че към момента на предоставяне на ваучера за конкретна цел от лице, което действа от свое име, възниква задължение за начисляване на 20 % ДДС за стоките /услугите или 9 % ако ваучера е за хотелско настаняване в България. При фактическото предоставяне на стоки/услуги от доставчика към лицето, предоставило ваучер за конкретна цел като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, не е налице доставка, съгласно новата разпоредба на чл.131а, ал.3 ЗДДС.
Данъчно третиране по ЗДДС на многоцелеви ваучер след 01.01.2019г.
За тези многоцелевите ваучери и след 01.01.2019 г. ще се запази сега действащото данъчно третиране и няма да е налице доста при самото предоставяне/плащане на ваучера, а доставката ще настъпва при фактическото предоставяне на стоката/услугата.
На основание чл. 131б, ал.1 ЗДДС продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Доставката настъпва по реда на чл.131б,ал.2 ЗДДС, а именно при фактическото предоставяне на стоки или извършване на услуги от доставчика към лицето, предоставило многоцелеви ваучер като заплащане или част от заплащането им.
В чл.26 ЗДДС се създава нова алинея 10, която регламентира данъчната основа на доставката на стоки или услуги, предоставени срещу многоцелеви ваучер – сумата, платена за ваучера или, при липсата на информация за тази сума, на паричната стойност, посочена върху самия ваучер.
Специални разпоредби за ваучерите
На основание чл. 131в, ал.1 ЗДДС когато за извършената услуга от данъчно задължено лице, което действа от името на друго данъчно задължено лице, е договорено възнаграждение във връзка с продажбата на ваучера, е налице облагаема доставка на услуга. Това означава, че комисионната за продажба на ваучери от чуждо име е отделна доставка на услуга, независимо дали ваучерите са за конкретна цел или многоцелеви ваучер.
Съгласно чл.131в, ал.2 ЗДДС разпоредбите на чл. 131а ЗДДС за ваучерите за конкретна цел и на чл.131б ЗДДС за многоцелевите ваучери не се прилагат за: т.1. инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги.
Доставка на услуги по електронен път и други с получатели данъчно незадължени лица в ЕС
С новите разпоредби на чл.21, ал. 8 – ал.11 ЗДДС се въвеждат правилата на Директивата (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки.
Предвиден е нов праг от 10 000 евро при осъществяване на доставки на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица (ДНЗЛ). Когато общата стойност на тези услуги към ДНЗЛ в ЕС е под 10 000 евро, и ако доставчикът е установен само на територията на една държава – членка, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. На основание чл.21, ал.6 ЗДДС доставката, с която се надхвърля прага, ще е с място на изпълнение там, където е установено данъчно незадълженото лице – получател. Дадена е възможност, дори прагът да не е надхвърлен, доставчикът да може да избере да определя мястото на доставка там, където е установено ДНЗЛ – получател по услугата , като уведоми за това НАП – чл.21, ал.10 ЗДДС.
Данъчната основа при безвъзмездните доставки на стоки, приравнени на възмездни
В чл.27, ал.1 ЗДДС е извършена промяна и от 01.01.2019 г. данъчната основа на безвъзмездна доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 ЗДДС ще се определя като цената на придобиване,себестойността на стоката или нейната митническа стойност при внос се намали с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа се запазва да е пазарната цена.
Обръщаме внимание, че това изменение за приспадане от цената на придобиване на разходи за изхабяване би следвало да се прилага за дълготрайни активи, които са използвани в дейността на лицето, което ги дарява.
Към днешна дата ЗДДС и ППЗДДС не дефинират понятието „разходи за изхабяване“, но в Проекта за изменение на ППЗДДС се очаква да се дефинира понятието и да бъде запълнена тази празнота. Това е от съществено значение, защото терминът „разходи за изхабяване“ се използва вече в трета законова разпоредба, която регламентира данъчна основа, а именно:
- данъчна основа при дерегистрация по ЗДДС на налични активи, за които е ползван данъчен кредит – чл.27, ал.5 ЗДДС във връзка с чл.111 ЗДДС;
- данъчна основа на услугата по безвъзмездно подобрение на нает имот – чл.27, ал.2, изречение четвърто ЗДДС във връзка с чл.9, ал.2, т.3 ЗДДС;
- от 01.01.2019 г. данъчна основа на безвъзмездни доставки на стоки, които са приравнени на възмездни – чл.27, ал.1 във връзка с чл.6, ал.3 ЗДДС.
Промени в обхвата на освободените доставки и облагаемите с нулева ставка доставки
- Промени в освободените доставки
1.1. В съответствие с чл. 132, параграф 1, буква „з“ от Директива 2006/112/ЕO е създадена новата разпоредба на чл.40, т.4 ЗДДС и извършването на посредничество при международно осиновяване по Семейния кодекс ще се третира като освободена доставка.
1.2. В чл.46, ал.1, т.6 ЗДДС като освободена доставка на финансова услуга е регламентирана и услугата, предоставена от обвързан агент на инвестиционен посредник във връзка с услугите и дейностите по чл. 33 Закона за пазарите на финансови инструменти и предоставянето на инвестиционни съвети.
Съгласно чл. 33, ал.1 ЗПФИ обвързан агент е физическо лице или търговско дружество, което за целите на насърчаването на продажбите на услугите на инвестиционен посредник предоставя и извършва срещу възнаграждение от негово име и на негова пълна и безусловна отговорност една или повече от следните инвестиционни услуги и дейности:
- т.1. отправяне на покани до клиенти за сключване на сделки;
- т.2. приемане и предаване на нареждания от клиенти;
- т.3. предлагане на финансови инструменти;
- т.4. предоставяне на инвестиционни съвети на клиенти или потенциални клиенти по отношение на сделки с финансови инструменти или предоставяне на съвети по отношение на предлаганите от инвестиционния посредник услуги.Промени в облагаемите доставки с нулева ставка, свързани с международен транспорт
За привеждане на българския ЗДДС в съответствие на чл. 148 Директива 2006/112/ЕО в чл.31 ЗДДС е създадена нова т.12, която регламентира като облагаеми доставки с нулева ставка други услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове и въздухоплавателните средства.
Видно от мотивите към законопроекто това е направено за да се отстрани несъответствие на българския закон и с практиката на СЕС, а именно Решение по дело С-33/16. В Решение по дело С-33/16 А Оу СЕС е приел, че могат да бъдат освободени не само доставките на услуги по товарене и разтоварване на плавателен съд, извършвани на последния етап от търговската верига, но и извършваните на по-ранен етап доставки, каквато е доставката на услуги от подизпълнител в полза на икономически оператор, който впоследствие я фактурира на спедиторско или транспортно предприятие, както и товарно-разтоварните услуги, предоставяни на износителя /вносителя на стоката.
След публикуване на промените в ППЗДДС ще се посочат и документи за доказване на нулевата ставка за тези доставки на други услуги за посрещане на непосредствените нужди на плавателните съдове и въздухоплавателните средства по чл.31, т. 12 ЗДДС.
Отложено начисляване на ДДС при внос от вносителя
В ЗДДС се въвежда възможността по чл. 211, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕO, за отложено начисляване на ДДС от вносител при внос на стоки на територията на страната, което е направено със създаването на новия чл.167а ЗДДС.
За да прилага този режим вносителят трябва да отговаря на следните условия:
- Стоките попадат в Приложение № 3 към закона (суровини,които не са акцизни стоки и не са предназначени за крайно потребление) и всяка е с минтическа стойност над 50 000 лв.;
- Лицето е регистрирано по ЗДДС над 6 месеца и няма публични задължения.
На основание чл.167б ЗДДС във връзка с чл.57, ал.5 и ал.6 ЗДДС фирмите, които изпълняват условията ще могат да начисляват дължимия при внос ДДС в справката – декларация, като отпада задължението за ефективно внасяне на данъка в съответното митническо учреждение.
Ще е налице и право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 71, т. 10 ЗДДС за самоначисления ДДС по вноса.
Митническата администрация ще предоставя информация на НАП по електронен път за прилагащите този режим лица, съгласно чл. 170, ал. 1 ЗДДС.
Тази възможност вносителите ще могат да прилагат след 01.07.2019 г.
Други изменения и допълнения в зддС
- Удължаване на срока за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури
С промяната § 41, т. 4 в Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се удължава срокът за обратно начисляване на ДДС за доставки на зърнени и технически култури (Приложение № 2 към ЗДДС) до 30.06.2022 г.
- Промени, свързани с дерегистрацията по ЗДДС
2.1. Съгласно новата редакция на чл.108, ал.2 ЗДДС лицата, регистрирани по избор на основание чл.100, ал.1 ЗДДС, ще могат да се дерегистрират след 12 месеца от началото на календарната година, следваща годината на регистрация, а не 24 месеца както бе до 31.12.2018 г.
Във връзка с Решение на СЕС по дело С-552/16 Уинд Иновейшън 1 ЕООД. Е извършена промяна в чл.109, ал.1 ЗДДС и чл.107, ал.1, буква «а», бб) ЗДДС и вече не е налице основание за задължителна дерегистрация при прекратяване на юридическо лице – търговец с ликвидация, когато юридическото лице е избрало да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Обръщаме внимание, че този случай ликвидаторът (ликвидаторите) отговаря солидарно за дължимия ДДС през периода на ликвидацията.
Тов означава, че ликвидаторът може да упражжни правото на дружеството да остане регистрирано по ЗДДС през периода на ликвидацията, като за това ще следва да уведоми НАП. Начинът за уведомяване ще бъде регламентиран в промените в ППЗДДС.
При дерегистрация по ЗДДС срокът за внасяне на начисления ДДС по чл.111 ЗДДС за наличните активи се удължава до края на месеца, следващ този в който се подава последната справка – декларация, което е регламентирано в новата разпоредба на чл. 89, ал.2 ЗДДС.
Съгласно новата редакция на чл. 111, ал. 2, т. 5 от ЗДДС когато едно лице се дерегистрира (без значение от основанието) и повторно се регистрира по ЗДДС в рамките на един данъчен период – за стоките и услугите, които са били налични, както към датата на дерегистрацията, така и към датата на последващата регистрация не се начислява данък при дерегистрацията. Преди промяната това изключение се прилагаше само за случаите, в които лицето е било дерегистрирано по инициатива на НАП на основание чл.176 ЗДДС.
При повторна регистрация по ЗДДС след дерегистрация, регистрираното лице има право да приспадне начисления ДДС за активите по чл. 111, ал. 1, т. 1 ЗДДС, които са налични към датата на последващата му регистрация, когато начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите, с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС).
- Спиране и възобновяване на срока за извършване на ежегодни корекции на ползван данъчен кредит
В новите текстове на чл.79а, ал. 8 и чл.79б, ал.7 ЗДДС се пренасят в закона разпоредбите на чл. 66, ал.12 ППЗДДС, които бяха въведени м.07.2018 г. При извършване на корекция на ползван данъчен кредит за дълготраен актив 5-годишният срок/20-годишният срок за имоти, спира да тече за всяка календарна година, през която дълготрайният актив изобщо не се използва. Срокът започва да тече отново, след като активът/имота започне пак да се използва.
- Промяна в обезпечения за търговия с горива по чл.176в ЗДДС
Отпада минимумът от 50 000 лв. на обезпеченията по чл.176в ЗДДС за доставки с течни горива над 25 000 лв. месечно. Това е направено, поради получено официално уведомително писмо С (2018) 1350 на ЕК по открита процедура за нарушение № 2017/4110 за неизпълнение на Република България на задълженията по чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, поради несъответствието с тях на разпоредбите на чл. 176в, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС.
- Промяна при мярката «запечатване на обект»
С цел премахване на несъразмерността на прилаганата от закона административнонаказателна норма се отменя разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „в” ЗДДС за принудително запечатване на обект за срок 30 дни в случаите на неспазване на реда или начина на ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.
Това означава, че няма да се запечатва търговски обект ако е нарушено ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително – например не е издаден дневен или месечен отчет.
- Изменения, свързани с електронните магазини
В чл.118, ал.3 ЗДДС се предвижда при продажби от интернет магазин фискалната касова бележка да се генерира в електронен вид и да се изпраща по мейл на получателя.Съгласно чл.118, ал.19 ЗДДС НАП ще поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, чрез които български задължени лица извършват търговска дейност в интернет, с цел защита на потребителите при пазаруване в интернет и намаляване на сивия сектор в интернет търговията