Дължим ли ДДС ако предадем вещта при предварителен договор

Въпросът за ДДС третирането при фактическо предоставяне на стоката по предварителен договор от гледна точка на доставчика е разгледан в Разяснение № 96-00-29 от 17.02.2016 г. при следната фактическа обстановка : Две български дружества сключват предварителен договор за покупко – продажба на земя и сгради, като се уговарят дружеството, желаещо да закупи недвижимите имоти, да заплати определена част от уговорената цена при подписването на предварителен договор, а останалата договорена сума да бъде изплатена за 48 месеца на равни месечни вноски. Уговорено е собствеността върху имотите да бъде прехвърлена с нотариален акт до десет дни след изплащане на последната вноска. Същевременно, фактическото владение върху недвижимите имоти ще бъде предадено на дружеството, желаещо да закупи недвижимите имоти, в петдневен срок от подписването на предварителния договор.

При тази фактическа обстановка, приходните органи излагат становище, че фактическото предоставяне на недвижимите имоти следва да се разглежда като данъчно събитие за ДДС цели по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). За да се стигне до този извод, приходната администрация цитира като приложима практиката на Съда на Европейския съюз, според която понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разглежда фактически с нея като собственик . Според органа, на датата на фактическото предоставяне за дружеството доставчик възниква задължение за облагане на доставката, т.е. към този момент ДДС следва да се начисли върху цялото възнаграждение по сделката.

Същевременно, от прегледа на практиката на Върховния административен съдправи впечатление, че Националната агенция за приходите (НАП) може да възприема и различна позиция, когато спорът касае признаването на данъчен кредит на получаваня по фактури, издадени за пълната стойност на вещи при тяхното фактическо предаване по предварителен договор. В някои такива случаи, приходните органи оспорват правото на дружеството „купувач“ да приспадне данъчен кредит с аргументи за още ненастъпило данъчно събитие (и съответно, липса на основание за начисляване на ДДС), като начисляват лихва до момента, в който правото на собственост върху съответните вещи е прехвърлено.

Практиката на ВАС по темата също не е еднозначна.

Така, в Решение на ВАС № 16330 от 09.12.2013 г. Съдът постановява, че фактическото предоставяне на стока (товарен автомобил) по предварителен договор за покупко – продажба следва да се разглежда като доставка на стока за целите на облагането с ДДС. По този начин ВАС отхвърля аргументите на органа по приходите, че преди да е прехвърлена собствеността върху превозното средство, не е налице данъчно събитие и съответно, получателят няма право да приспадне ДДС, който според органа е неправомерно начислен. Съдът счита, че в процесния случай с фактическо предаване на стоката доставчикът е овластил получателя да се разпорежда с нея като собственик, поради което приетото разрешение е в съответствие с практиката на СЕС по тълкуването на понятието “ доставка на стока“. В тази връзка, следните акценти по делото заслужават внимание :

• По делото е установено, че към момента на сключване на предварителния договор процесния автомобил е бил запориран, като е прието, че това е причината страните да не сключват договор с нотариална заверка на подписите.
• Впоследствие, предварителния договор за покупко – продажба е бил обявен за окончателен с решение на Кюстендилския районен съд.

Не става ясно до каква степен горните обстоятелства са появили на решението на съда. С решението си ВАС потвърждава като краен извод решението на административния съд, като единствено посочва, че доставката следва да се третира като доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно правилото на чл. 6 ал. 2, т. 2 от ЗДДС.

В друго по-скорошно свое решение ВАС стига до противоположен краен извод* Относимият към настоящата дискусия спорен въпрос по делото отново касае правото на данъчно задълженото лице жалбоподател да приспадне данъчен кредит по фактура, издадена при фактическо предаване на стока (недвижим имот) по предварителен договор за покупко продажба.

И в това решение на Съда се застъпва позицията, че на база установените по делото факти извършеното фактическо предаване на стоката не е извършено по силата на договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок, т.е. разпоредбата на чл. 6 ал. 2 т.2 от ЗДДС не е относима към фактите по делото.

Същевременно, Съдът също така не намира основание да класифицира фактическото предоставяне на недвижимия имот във владение на жалбоподателя като доставка на стока по смъсъла на чл. 6,  ал. 1 от ЗДДС.

При този изход се потвърждава позицията на органа на приходите по делото за липса на данъчно събитие до момента на формално прехвърляне на собствеността върху вещта и съответно законосъобразността на начислената лихва за периода от приспадането на данъчния кредит по процесната фактура до възникване на основанието за упражняване на това право .

С оглед на изложеното в настоящия материал, трудно може да се говори за наличие на яснота в практиката на приходните органи и на съда по въпроса за това как следва да се третира фактическото предоставяне на стока по предварителен договор за покупко – продажба за целите на облагането с ДДС. Това създава несигурност и потенциални рискове за данъчно задължени лица, планиращи подобни сделки.